През април 2025 г. темата за минималните таксиметрови тарифи отново излезе на преден план, този път съпроводена от по-осезаемо обществено напрежение и ясно изразени позиции от самите таксиметрови шофьори. В няколко големи общини, сред които София, Пловдив и Варна, започнаха обсъждания за корекции в минималните цени на километър, което предизвика бурни реакции както в бранша, така и сред клиентите.

„Отстрани може да изглежда, че става дума за стотинки, но за нас това са разликите между това дали ще си платим осигуровките или не“, коментира пред TaxiMarket.bg таксиметров шофьор от София с над 20 години стаж. По думите му сегашните минимални тарифи не отразяват реалните разходи, които шофьорите поемат ежедневно.

В Пловдив ситуацията изглежда сходна. Там предложението за леко увеличение на минималната дневна тарифа беше посрещнато с противоречиви реакции. „Хората мислят, че ние просто искаме повече пари, но истината е, че всичко поскъпна – от маслото за колата до резервните части“, казва друг шофьор, работещ под аренда. Той допълва, че след плащане на наем, гориво и комисионни, реалният му доход често пада под средната заплата за страната.

Не всички в бранша обаче подкрепят идеята за повишаване на тарифите. Част от шофьорите се опасяват, че това ще отблъсне клиентите и ще ги насочи още повече към алтернативни платформи. „Ако вдигнем цените рязко, рискуваме да загубим и малкото редовни клиенти, които ни останаха“, споделя шофьор от Варна. Според него проблемът не е само в тарифите, а в цялостния модел на работа.

Особено силно се чува гласът на по-младите шофьори, които тепърва навлизат в сектора. „Започнах преди две години с идеята, че това ще е временна работа, но условията стават все по-тежки“, казва 28-годишен таксиметров водач. Той отбелязва, че липсата на предвидимост и ясни правила го карат да обмисля напускане на професията.

Общинските власти от своя страна подчертават, че всяка промяна в тарифите трябва да бъде внимателно обмислена. „Търсим баланс между интересите на гражданите и тези на шофьорите“, заяви общински съветник по време на публично обсъждане. Тези думи обаче звучат все по-абстрактно за хората на терен. „Балансът винаги е за сметка на шофьора“, коментира с ирония друг наш събеседник.

В някои градове се появиха и неформални инициативи за самоорганизация на шофьорите. В онлайн групи и форуми те започнаха да споделят реални разходи, доходи и добри практики. „Поне така виждаме, че не сме сами в този проблем“, казва таксиметров водач от Русе.

Липсата на единна позиция в бранша обаче продължава да отслабва гласа на шофьорите пред институциите. Докато едни настояват за незабавно увеличение на тарифите, други предпочитат по-умерен подход или изцяло различни решения, като данъчни облекчения или субсидии за гориво.